Юрий Поликарпович Кузнецов
Ладони
http://www.stihi.ru/2013/03/22/4627
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Длани
Ладони
http://www.stihi.ru/2013/03/22/4627
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
Длани
В стръмнината по снежния скат
ръкавици изтърсих —
от приятеля бягам, от брат,
топля длани с дъха си.
Появяват се в тях две лица:
и са в бръчки челата.
Разпознавам аз майка, баща.
Триединство сме свято.
Колко пъти в юмруци държах
аз лицата ми родни.
Колко пъти в небе величах —
светила сякаш двойни.
Колко пъти ги удрях длан в длан,
без да жаля за нещо.
Във искрата над земен океан —
там лицата се срещат.
Ръкавиците мои, аз знам,
ще ги вдигнат пак братя…
Ще разкрият и обич, и плам
вледенени обятия.
Но разлъчи се длан от дланта
в небесата безкрайни.
Вбити гвоздеи, рукна кръвта
в тези образи-длани.
Перевод: 2014 г.
Длани
В стръмнинАта по снЕжния скАт,
ръкавИци изтЪрсих,
от приЯтеля бЯгам, от брАт,
топля длАни с дъхА си.
ПоявЯват се в тЯх две лицА:
и са в брЪчки челАта.
РазпознАвам аз мАйка, бащА. —
ТриедИнство сме свЯто.
Колко пЪти в юмрУци държАх
аз лицАта ми рОдни.
Колко пЪти в небЕ величАх —
светилА сякаш двОйни.
Колко пЪти ги Удрях длан в длАн,
без да жАля за нЕщо.
Във искрАта над зЕмен океАн —
там лицАта се срЕщат.
РъкавИците мОи, аз знАм,
ще издИгнат пак брАтя…
Ще разкрИят и Обич, и плАм
вледенЕни обЯтия.
Но разлЪчи се длАн от длантА
в небесАта безкрАйни.
Вбити гвОздеи, рУкна кръвтА
в тези Образи-длАни.
Ладони
Рукавицы роняя в снегу
На земном крутосклоне,
Я от брата и друга бегу
И дышу на ладони.
Проступают на них два лица:
И чело и морщины.
Узнаю свою мать и отца.
Мы навек триедины!
Сколько раз в кулаки я сжимал
Эти лица родные.
Сколько раз к небесам воздымал
Их, как солнца двойные.
Сколько раз бил ладонь о ладонь,
Ни о чём не печалясь.
Над землёй высекая огонь,
Эти лица встречались.
Подберут рукавицы мои
Тороватые братья…
Раскрываю огню и любви
Ледяные объятья.
Но ладонь от ладони ушла
В голубом небосклоне.
Вбиты гвозди, и кровь залила
Эти лица-ладони.
