Днес е ден, а е нощ на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината става къртица,
щом брошка е нож на ревера,
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината става къртица,
щом брошка е нож на ревера,
а огледало в маски се влюбва,
щом думи се нижат – черня потеря,
секат тишината и тя се изгубва,
щом е суша и тръгва дъждът,
заграбил сълзите в очите,
щом зейналите рани не кървят,
защото са лекувани с лъжите,
щом смехът закован е с окови,
а потракването им е песен,
щом хищникът във нощна сова
в гнездата чужди е намесен.
Тогава толкова ненужно е небето
и стълбата издигната в простора.
В душата щом убито е детето,
как от него да се пръкнат хора…