„ТИРРЕНСКОЕ МОРЕ”
Михаил Васильевич Щербаков (1890-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Михаил Васильевич Щербаков (1890-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИРЕНСКО МОРЕ
Златиста сълза, заблести и умри, на зеницата ти не пречи.
Аз още не съм в панорамата вникнал. Запомня ли, тръгвам оттук.
Надежди макар за взаимност да няма. Ландшафтът не знае за тях.
Е, да. Ни най-малки. За друго съм тук. За сбогуване само дойдох.
Ти гражданко, сбогом. Спокойно отброй стъпалата от морския порт
към къщи или, con amore, на гости подноса с маслини носи.
Крайбрежие, сбогом. Пази, con amore, присъщия си аромат.
Тук няма войни. Няма грешки. Не мръзне водата. Везувий мълчи.
И няма защо да се чудя, че мигом привикнах към този простор,
стотици години живял в катакомби, пълзейки, на сляпо почти.
Въпрос – да отвиквам ли днес, да вървя ли обратно, след себе си чул:
Върви, чужденецо! Разбира се, сбогом! Разбира се. Да, чужденец.
Добре, ще отвикна. Немеещ, ще смятам тоз бряг за случаен късмет.
В подземния свят ще се върна, без нов ред аз дневника ще продължа.
Но тук… Щом пред мен се простира тиренската пълна с лъчи синева –
натам, con amore, ме тегли, внезапно разбиращ какво е душа.
* Сon amоre (итал.) – С любов.
* Тиренско море е разположено на западния бряг на Италия, в пределите на Средиземно море.
Ударения
ТИРЕНСКО МОРЕ
Злати́ста сълза́, заблести́ и умри́, на зени́цата ти́ не пречи́.
Аз о́ште не съ́м в панора́мата вни́кнал. Запо́мня ли, тръ́гвам отту́к.
Наде́жди мака́р за взаи́мност да ня́ма. Ландша́фтът не зна́е за тя́х.
Е, да́. Ни най-ма́лки. За дру́го съм ту́к. За сбогу́ване са́мо дойдо́х.
Ти гра́жданко, сбо́гом. Споко́йно отбро́й стъпала́та от мо́рския по́рт
към къ́шти или́, con amóre, на го́сти подно́са с масли́ни носи́.
Крайбре́жие, сбо́гом. Пази́, con amóre, присъ́штия си арома́т.
Тук ня́ма войни́. Ня́ма гре́шки. Не мръ́зне вода́та. Везу́вий мълчи́.
И ня́ма зашто́ да се чу́дя, че ми́гом приви́кнах към то́зи просто́р,
стоти́ци годи́ни живя́л в катако́мби, пълзе́йки, на сля́по почти́.
Въпро́с – да отви́квам ли дне́с, да вървя́ ли обра́тно, след се́бе си чу́л:
Върви́, чуждене́цо! Разби́ра се, сбо́гом! Разби́ра се. Да́, чуждене́ц.
Добре́, ште отви́кна. Неме́ешт, ште смя́там тоз бря́г за случа́ен късме́т.
В подзе́мния свя́т ште се въ́рна, без но́в ред аз дне́вника ште продължа́.
Но ту́к… Штом пред ме́н се прости́ра тире́нската пъ́лна с лъчи́ синева́ –
ната́м, con amóre, ме те́гли, внеза́пно разби́рашт какво́ е душа́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Щербаков
ТИРРЕНСКОЕ МОРЕ
Слеза золотая, сверкни и погибни, рассыпься, зрачку не мешай.
Я всей панорамы еще не запомнил. Запомню и сразу уйду.
Надежд на взаимность пускай не малейших. Ландшафты не знают о ней.
Ну что ж. Ни малейших. Я здесь не за этим. Мне только проститься, и все.
Прощай, горожанка. Считай машинально ступеньки от порта наверх,
домой или в гости неся, con amore, большую корзину маслин.
Прощай, побережье. Храни, con amore, присущий тебе аромат.
Нет войн. Нет ошибок. Вода не замерзнет. Везувий не заговорит.
Не то любопытно, что я в одночасье к такому приволью привык,
сто лет накануне прожив в катакомбах, на ощупь, вслепую почти.
Вопрос – отвыкать ли теперь, отправляясь обратно и слыша вослед:
Прощай, чужестранец! Ну да, чужестранец. Конечно. Конечно, прощай.
Не вмиг, но отвыкну. Замкнусь, онемею, везенье случайным сочту.
Вернусь в подземелье, дневник безучастный продолжу не с новой строки.
Но здесь… Но покуда лежит предо мною густая Тирренская синь, –
я к ней, con amore, тянусь, постигая внезапно, что значит душа.
—————
Руският поет, писател, публицист, литературен критик, преводач, фотограф и пътешественик Михаил Шчербаков (Михаил Васильевич Щербаков) е роден през 1890 г. в Москва. Завършва физико-математическия факултет при Императорското висше техническо училище в Москва (1913 г.) и школа за летци в Лион (1915 г.). Работи в научно-изследователски институт по физика, след което е военен летец във френската армия. Един от първите руски летци. Владее няколко езика. През 1922 г. емигрира в Китай и над 20 години живее в Шанхай. Редактира вестниците „Русский край” и „Крестьянская газета” и алманах „Понедельник”, публикува поезия, проза, очерци, пътеписи, статии и преводи от китайски в емигрантски издания като „Понедельник”, „Врата”, „Прожектор”, „Парус”, „Слово”, „Архив русской революции”, „Багульник”, „Русское обозрение”, „Современные записки”, „Балтийский альманах” и мн. др. Председател е на литературното дружество „Понедельник” (1929 г.), в ръководството е на литературните групи „Восток” и „Шатер”. Автор е на съчинения, издавани в Китай, Япония, Виетнам и Франция, сред които стихосбирките „Vitraux” (1923 г.), „Поэма океана” (1923 г.) и „Отгул” (1944 г.), на книги с разкази, повести и фантастични романи като „Токсин любви” (1931 г.), „Корень жизни” (1943 г.), „Черная серия”, „Бунт машин” и др. Умира на 3 януари 1956 г. в Булон, Франция.
