Миговете краткотрайни

Пришпорвам своите рубинени мечти
и литвам като птица към звездите.
Заравям пръсти в грейналите красоти
и звезден смях изпълва висините.Пришпорвам своите рубинени мечти
и литвам като птица към звездите.
Заравям пръсти в грейналите красоти
и звезден смях изпълва висините.
Събирам лунните загадъчни лъчи
и вплитам ги в копнежа на косите.
Тъгата ляга кротко в моите очи
да наклони стрелките на везните.
На листопада късен златните стрели
пронизват ми илюзиите сладки.
Сърцето, още лудо влюбено, боли,
че радостите му са твърде кратки.
От миговете животворни ЛЮБОВТА
превръща се в божествен път към ВЕЧНОСТТА!