ЛЬЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ
——- —— ——
Роден на 21 юли 1936 г. в с. Горни Лом, Белоградчишко.
Лъчезар Еленков е български поет.
——- —— ——
Роден на 21 юли 1936 г. в с. Горни Лом, Белоградчишко.
Лъчезар Еленков е български поет.
Завършил Московския нефтен институт и Българска филология в СУ \»Св. Климент Охридски\».
Работил в Радио София. Бил е главен редактор на сп. \»Дружба\», секретар и главен секретар на СБП, пълномощен министър и директор на Българския културно-информационен център в Москва, главен редактор на \»Славянски вестник\», директор на в. \»Български писател\».
Сега е главен редактор на в. \»Жарава\» и директор на в. \»Моята вяра\».
Автор на 28 стихосбирки и поеми, между които \»Отвесни градове\», \»Забранена трева\», \»Континентални кратери\», \»Брод на образи\», \»Гранитово\», \»Писма за Левски\», \»Здравей, вещице, здравей мила\», \»Молитва за Македония\», \»Светлина от лебед\», \»Дневен фенер\».
Негови книги са издавани в СССР, Испания, Индия, Чехословакия, Турция. Превеждан е в САЩ, Англия, Италия, Куба, Естония, Унгария, Украйна, Беларус.
Народен деятел на културата. Член на Перуанската Академия на поетите.
Удостоен с литературните награди \»Гео Милев\», \»Михалаки Георгиев\», \»Иван Нивявин\», \»Димитровска награда\».
Носител на орден \»Св. Св. Кирил и Методий\» — първа степен.
*
*
*
Лъчезар Еленков — болгарский поэт.
Родился 21 июля 1936 года в деревне Долни Лом, Белоградчик.
Окончил Московский институт филологии нефти и болгарский Софийский университет \»Св. Климента Охридского\».
Работал в Радио София. Был редактором \»Дружба\», секретарь и генеральный секретарь Союза писателей, полномочный министр и директор Болгарского культурно-информационного центра в Москве, редактор \»Славянская газета», директор компании «Болгарский писатель\».
Теперь редактор газеты \»Zharava\» и директор \»My Faith\».
Автор 28 книг стихов и поэм, в том числе \»Вертикаль Города\», \»Запретная трава\», \»Continental кратеров\», \»Брод изображения\», \»Granitovo\», \»Письма Левски\», \»Здравствуй, ведьма, привет, дорогая\» \» Молитва за Македонию \»,\» Свет лебедь \»,\» День фонарей \».
Его книги были изданы в СССР, Испании, Индии, Чехословакии, Турции. Переведен в США, Англии, Италии, Кубы, Эстонии, Венгрии, Украины, Белоруссии.
Популярный деятель культуры. Член Академии перуанских поэтов.
Награжден литературной премией \»Гео Милев\», \»Mihalaki Георгиев», «Иван Nivyavin\», \»Димитров премии\».
Награждён орденом \»Кирилла и Мефодия\» — первой степени.
*
*
*
Стих набира мощ!
И аз да го разнищвам не е нужно,
че думите все истината казват
и всеки пише, без да му подсказват…
Перото движи се само – послушно!
… Не ми се спи и в тази лунна нощ.
Студено вън е. В стаята е топло.
Перото от Балкана е дошло…
В душата млада стих набира мощ!
Фев. 2009
* * *
Ольга Шаховская
СТИХ НАБИРАЕТ МОЩЬ
(вольный перевод с болгарского)
Мне сомневаться, путаться не нужно,
Что думаю — то Истиной зовётся.
Поэт… его Господь наставит — Солнце…
В движении перо уму послушно!
Не спи, твори — чарующая ночь!
Мороз, а дома тихо и тепло.
Перо моё сюда с Балкан пришло…
Душа млада — стих набирает мощь!
апрель, 2011
=========== ============= ===============
ПРОТЕСТ В СОФИЯ
Някой скърши вятъра ¬ лежи на плочите ¬
в град, огрян от блясък, бедност и величия.
Също и дъждът със своя фронт насочи се
към гръдта на пазещата ни полиция.
Слънцето, горящо, гледа. Кой го прати днес?
Може би е пролетният дим над клоните.
Всяка куха дума пада като антивест.
И затуй ораторите тръгват със колоните.
Стъпките са бодри. В тях започва силата.
Кораб ни люлее ¬ обичта избухнала.
В себе си просветнало гнездо е свила тя
срещу погледите на зловещи бухали.
Всяка болка от човек възкръсва. Вика ни.
Днес в протест един до друг застават първите.
Ти, несъвършен живот под сълзи бликнали,
мяташ се в епохата, виеща и кървава.
Някой скърши вятъра ¬ лежи на плочите ¬
в град, огрян от блясък, бедност и величия.
Също и дъждът със своя фронт насочи се
към гръдта на пазещата ни полиция.
2001
============== ============= ================
ЕДИНАК
Да бъдеш единак в отечеството свое.
И мозъкът ти дръзко да работи.
Да имаш за другар столетното алое.
Да срещаш само примирени роби.
Да влизаш в бой пореден с мащеха държава.
Ти ¬ силно гърло! Тя ¬ стена безмълвна!
Да знаеш, че умът с мерзавци се сражава.
Тогава нещо свято в теб покълва.
2001
============ =============== ==============
ХЪЛМЪТ
Затвориха се всичките врати.
И времето смени набързо
ласкавите си сезони.
Изпраща лед за тебе
въздухът озонен.
От бога си белязан
мисленето да взривиш.
И странният ти профил
заприличва
на глава антична.
Единствено луната те разбира.
В стъклото на мотрисата
се люшва нейното чело.
На спирката последна
помахай й за сбогом.
Трамваят ¬ жълтото чудовище, ¬
пълзи към твоя хълм висок ¬
квартала на лозите
и кръвта на
виното изпито.
2001
========== ========= ======================
Борис Калинов
— ——— ——-
http://www.stihi.ru/avtor/kalin8
Студено
Борис Калинов
http://www.stihi.ru/2012/01/29/9946
Той идва както винаги
от Север…
И носи дъх на
ледени висулки,
но колкото и
да се фука…
Очите ти
усмихнати
наместо неговите
мразовити
виждам…
Пролетни са!
Светят
в тясната пролука…
Там-
под зимната качулка!
Б.Калинов
29.01.2012г.
Пловдив
Художник: Б.Калинов-„Студ”-комп. рисунка
* * *
ХОЛОД
(перевод П.Голубкова)
Он, как обычно, с севера является,
Несет в дыхании сосульки ледяные.
Но, как он напоказ ни выставляется —
Вижу в глазах твоих лишь лучики весны я…
Улыбка в них – ни капли не морозная
Весенняя она — в любом сезоне!
Я вижу как сверкают травы росные!
В узкую щель… В том — зимнем капюшоне!
========== ========== ======================
=================== ========= ==================
Елисавета Багряна
Елисавета Багряна
Елисавета (псевдоним; настоящая фамилия Белчева) (р. 29.4.1893, София), болгарская поэтесса. Народный деятель культуры (1963). В сборниках лирических стихов «Вечная и святая» (1927), «Звезда моряка» (1932), «Сердце человеческое» (1936) создала образ болгарской женщины, мечтающей о вольности, счастье, утверждающей силу любви. Гуманистический пафос, реалистическая конкретность обогащаются после 1944 идеями социалистического патриотизма. В сборниках «Пять звёзд» (1953), «От берега к берегу» (1963) оптимистическое восприятие новой действительности сочетается с раздумьями над судьбами современного мира и человека. Переводила русскую классическую и советскую поэзию. Димитровская премия (1950).
Соч.: Избрани стихотворения, С., 1968; в рус. пер. — Сердце человеческое. [Стихи], М., 1959.
Лит.: Злыднев В. И., Елисавета Багряна, в кн.: Очерки истории болгарской литературы XIX—XX вв., М., 1959.
Умерла 23.03.1991 г. в София.
*
*
*
СНЯГ
Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане запазена
като приказка бяла — без име,
нито писана, нито разказана.
Този чужди град, смътно обикнат,
с островърхите къщи и замъци,
дето вечер фенерите никнат
с бледожълти, безтрепетни пламъци.
И безкрайните улици, сплели
дълги сенки и клони данетелени.
И ний, първите стъпки поели —
от съня и покоя извели ни…
Ще се нижат дни, черни и бели,
с неотменния знак отбелязани.
За което сме вчера живели,
днес сами може би ще погазим ний.
Но през някоя коледна вечер,
с две въздишки, несетно отломени,
ще потеглят на път отдалече
двете сенки на нашите спомени.
И ще спрат в този гред, и ще идат
в остарялата черквица бляснала,
да отслужат една панахида
— на нашата младост угаснала.
Снег.
( перевод Мих.Юсина)
http://www.stihi.ru/2012/02/21/5865
================ ============ ===========
Елисавета Багряна
—- ——- ———
Кукувица
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори —
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета. —
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки —
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моито уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам…
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.
* * *
Елисавета Багряна
Перевод Михаила Юсина:
Кукушка.
http://www.stihi.ru/2012/03/11/1037
================= ======= ==========
Елисавета Багряна
УНЕС
Говори;, говори;, говори;! –
аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша…
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води; ме, води; ме натам!
1926 г.
============ ============ ==============
Елисавета Багряна
ЛЮБОВ
Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил –
Мефистотел ли, или Кръстител?
А сърцето мое доверчиво
пее – птичка в цъфнала градина,
пее – и нарича те: „Любими!”
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса – Магдалина:
– Ето моите ръце – води ме!
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
http://www.stihi.ru/2013/03/01/2822
======== ============= ========== ================== ========== ================
Стефан Цанев
— — — ———-
болгарский драматург, поэт и романист .
Родился в селе Красная вода , Роуз из 7 августа 1936 года В Русе окончил среднюю школу математики в 1954 г. В 1959 г. окончил журналистики Софийского университета , имеет двух лет в 1960-1965 годах изучал драму в Москве kinoinstitut. Он работал в качестве корреспондента в горах Родопы (1959), редактором студии фильмов (1965-1967), драматург в Государственный Театр Сатиры (1967-1970), в Театре 199 и театр района (1970-1973), в Театре \»София \» (1973-1,984), драматический театр в Пловдиве (1984-1991), академический театр Российской армии (1992-1996), театр «София» (1996-2008). Автор поэзии, драматургии, публицистики, художественной литературы и поэзии и пьес для детей.
После событий в Чехословакии в 1968 году удален из печати его книга стихов «Рельсы» запрещено печатать свои стихи в 1976 году в 1984 году для своего шоу «пути любви» запрещено лицо, Тодор Живков , был уволен из театра \» София \»нет права на работу в столицу отправляются в Пловдиве , Софии еще в 1990 году после
Его стихи были переведены на все европейские языки, китайский, монгольский, арабский и иврит, и его пьесы («Последняя ночь Сократа\», \»Еще одна смерть Жанны д\’Арк\») играют в Париже , Гренобле , Бордо , Афины , Монреаль , Pittsburgh другие.
* * *
ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ
На Н. Йорданов
Имат си някои важен роднина,
други се трудат,
трети пълзят. –
А на мен ми върви ей така, без причина –
просто –
птица ми мина път.
Колко години все крак ми подлагат,
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна –
щом птица
ми е минала път?
Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото по-клеветят –
толкова хората по ме обичат:
— Птица
дано ти мине път! –
Вярват ми, вярвам им, от вяра замаян
раменете започват
да ме сърбят
и ето политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.
Летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят…
Боже, пази не мен – пази онази
птица,
дето ми мина път.
* * *
Димитр Дянков
Птица перешла мне дорогу
http://www.stihi.ru/2006/01/21-1732
Димитр Дянков
(перевод с болгарского)
Кто-то трудится, а кто-то ползет,
Иной же сзывает
родных на подмогу…
А мне без причины все время везет –
просто –
птица перешла мне дорогу.
Который год палку в колеса суют
или же норовят
подставить мне ногу,
ан.. свои все ломают. Дураки! Не поймут,
что это птица
перешла мне дорогу!
Клевещут на стих мой, на девушек рой,
которые любят меня.
Но к острогу
чем ближе я, тем сильней все ко мне прикипают душой:
“Дай Бог,
чтобы птица перешла вам дорогу!”
И вижу я – верят мне, верю им, этой верою полон
за спиной вырастают
и крылья мне к сроку.
И лечу я, лечу в полной силе в ту сторону,
во след птице,
что перешла мне дорогу.
Над любовью и завистью, и над ненавистью несусь.
Клетки смех распирает…
Но взываю я к Богу:
сбереги не меня, а ее, мой Исус,
птицу ту,
что перешла мне дорогу!
========== ================ =====================
Реквием
Той пак се връща, тих, прегърбен,
под тежестта на много спомени.
Лицето му е сбръчкано и болно
от много смях и много скърби.
Той всяка вечер спира до фенера,
сверява си часовника по градския,
кой знай кому усмихва се приятелски
и всяка вечер пита портиерката
за някакво писмо, което чака
тринадесет години…
Тих, прегърбен,
изкачва се замислено по стълбите.
Като изгаснало прозорче в мрака
мержей визитната му картичка,
написана със Ъ и ерове
(професията е зачеркната).
Затваря се във душната си стаичка,
разтваря старите тефтери
с баланси, заеми и кредити,
до полунощ пресмята лихвите,
сортира несконтираните полици
(възкръсват в тъмното надеждите…).
Ръце потрива, криво се усмихва,
заспива като цар със спомените си,
а сутринта се буди, тих, прегърбен,
безшумно слиза пак по стълбите,
замислен, сгърчен и треперещ,
душен от злоба, плач и кашлица.
На старата визитна картичка
професията е зачеркната.
Стефан Цанев
* * *
============== ===============
====== ============ =============
Палавров Минчо
— — ————
Благослов.
Моя обич, в сърце те нося —
да обичам е моята роля.
Протягам ръка като просяк —
за коричка нежност те моля…
По твоята сянка камъни хвърлят.
Олтар си за мен. Стоя на колене.
Затова животът така ме опърли.
Не съм прокълнат, а бягат от мене?
Съдбата на възел живота заплита.
По твоите стъпките вечно вървя,
сега не търся любов неоткрита,
а тих благослов след тебе мълвя…
*
*
*
Ольга Шаховская
БЛАГОСЛОВЕНИЕ
Твой образ в сердце трепетном ношу,
молюсь, надеясь на чудо в судьбе.
Как нищий подаяния прошу
о крохе сострадания в тебе…
На тень твою каменья брошены.
Алтарь любви в воде, моя хорошая,
Я ниц стою за долю опалённую.
Не прокляну… моя неразделённая.
Но узел на судьбе тугой накручен,
И мысли о тебе «шнуруют» путь.
Теперь я не ищу любови лучшей,
благословлю, любя: счастливой будь…
июнь, 2011
=========================================
============== ============ =================
Станислав Пенев
——- — ————
Болгарский поэт, переводчик, литературовед, литературный критик, публицист.
Станислав Пенев
С предчувствие живея…
С предчувствие живея за пътуването,
макар да липсват пустите пари…
План имам дързък за общуването,
в сърцето – святото у мен пламти!
И нека смятат този план за твърде смел,
че, както казват – да мечтаеш не е вредно…
Душата прекипяла е, аз – път поел,
към онова, което не чезне тук безследно.
Каквото да е то – напълно ми приляга,
в това да няма, даже, капчица съмнение.
И затова аз пиша, без да се напрягам,
по морска воля тук, но и с вълнение!
* * *
Ольга Шаховская
ЖИВУ ПРЕДЧУВСТВИЕМ ПУТИ
(вольный перевод с болгарского)
Живу предчувствием пути,
Проклятых денег не найти…
Заветная мечта — общение.
Святой огонь пылает в сердце,
Пускай мечту считают дерзкой,
Как говорят \»мечтать не вредно\»…
Душа устала — путь чрез беды,
Но не исчезну я бесследно.
То, что дано мне — для ученья.
Нет даже капельки сомненья:
Легко пишу, без напряженья,
В груди свобода и волненье!
=========================================================
================ ================= =========================
Петър Атанасов
—- — ——
Лешоядите идат
Лешоядите идат. Връхлита ме страх
и с жест първобитен сълзата си бърша.
Наоколо — мъст, омерзение, крах…
Лешоядите идат, подушили мърша.
Какво не успяхме да поделим —
всеобщия срам, греховете на вожда? —
та злобата днес като призрачен мим
злорадо в душите ни се разхожда.
И ето, след толкова птичи ята,
след толкова смях, лешоядите идат.
Луксозни ковчези на любовтапълзят
по асфалта с ръмжене и кикот.
Захвърлени бебета в кофи за смет
и писъци в подлеза – слизане в ада.
Среднощно завръщане като късмет
и сутрешни вестници като награда.
Стъписан, отчаян, обиден и ням,
народът отново очаква месия.
А ние отново без капчица срам
от очната ставка с народа се крием.
В безплодни единства — един срещу друг
и всеки във себе си като в мида.
Лежа под чаршафа — все още съм тук,
все още съм жив. Лешоядите идат.
*
*
*
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
http://www.stihi.ru/2012/03/03/2696
Стервятники идут
============= ============ ================
Петър Атанасов
Резюме
Слушам техните песнопения
и се мъча да пея с тях.
Но сега ли случи да онемея?
Аз, който довчера възторжено пях,
днес не мога да пея.
Днес коленича пред своите горди чеда,
които избраха страданието пред позора.
Едно е да пееш на свобода,
а друго – да пееш в затвора,
където войници стоманени,
послушни, жестоки и глупави
устите разбиват с камъни,
коленете трошат с чукове.
Моите думи мълчат – мъченици –
там, в ореола на християнското житие,
или тук, в кадифените белезници
на едно натежало от доноси досие.
=== =========== ================
ПЕТЪР АЛИПИЕВ
==================
Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 година в село Босилковци, Русенско. Завършва основното си образование в град Бяла. Професионалният му литературен живот минава в София, село Койнаре, Врачанско и Варна. Работи като литературен редактор в Радио София и Държавно издателство “Георги Бакалов”, Варна. В последните години от живота си е на свободна литературна практика, включваща както издаването на собствено творчество, така и множество преводи на автори от световната поезия. Поезията на Петър Алипиев е превеждана на почти всички европейски езици. По-важни книги: \»Лирика\» (1961), \»Без малко Тиртей. Картини от една изложба\» (1992), \»Българска поезия. Антология\» (1994). Умира през 1999 г.
* * *
Поэт и переводчик.
Родился в дер. Босилковци, недалеко от г. Русе.
Почти сорок лет жил и работал в Варне.
Все его поэтические книги выходили под названием «Лирика». Его переводили на русский, английский, немецкий, польский, французский, венгерский и др. языки.
Переводил стихотворения А.С.Пушкина, А.В.Кольцова, Н.А.Заболоцкого, Э.Г.Багрицкого, Н.М.Рубцова, Н.Ленау, Ш.Петефи, Ав.Исаакяна.
В журнале «Меценат и Мир» опубликовано
————— ————————— ——————- ——————-
ЕДНОДНЕВКИ
След този дълъг ден от дъжд и влага,
щом облаците минаха, веднага
залязващото огнено светило
прониза лепкавото дъно гнило
на блатната вода. За миг топлика
неочаквано отвсякъде извика
цял милион мушици — да живеят
поне додето милостиво греят
лъчите сетни. В унес полетяха
и, господи, какви щастливи бяха
в живота си така жестоко кратък,
но щом е даден той, то без остатък
нима не трябва всичко да се вземе,
щом има слънце и прекрасно време.
*
*
*
БАЛКОН
Когато свърши твоя ден,
изпълнен с работа позната,
ще се усетиш защитен
едва на тези три квадрата.
Зелените му перила,
петте саксии със мушкато
ще бъдат хълми и била,
гори далечни, птиче ято.
Ще станеш също птица ти,
която своята верига
разкъсва и лети, лети…
Но все до перилата стига.
*
*
*
ЩУРЦИ
Трепти земята от вечерната им песен.
Ще кажеш — не умират и са вечни.
А всъщност като всичко мрат. Но тези,
които идват за живот, отново
запяват същата мелодия и тъй
от нощ във нощ, во веки и безкрай…
*
*
*
СЛЕД БУРЯТА
Не мина и минута май,
откак бучеше, вреше,
изскочи слънцето и — край.
Каквото беше — беше.
Пак всичко радостно цъфти,
пак всичко се усмихва
и ужасът почти, почти
по всички жилки стихва.
Стеблата сцеждат своя страх
и своя смут огромен
и преживяното от тях
е вече само спомен.
*
*
*
По стълбите в галерия «Уфици».
По стълбите в галерия “Уфици”
като видение вървеше.
Горяха в здрача златните къдрици.
Материя и дух тя беше.
Тя бе на твоя тъжен блян венеца,
бе с кротка светлина огряна,
бе тайнственото дело на твореца,
излязло от самата пяна.
Защо не й извика в тишината
за миг да спре, да се обърне
и във очите твои и в душата
възторг и смайване да зърне.
***
(Перевод Мих.Юсина)
http://www.stihi.ru/2012/03/16/1363
========= ============ =====================
================= ============ ==================
Таня Танасова-Тодорова
——— ——— ————
http://bg-ua.org/?name=ttanasova
Родилась 19 июня 1963 года в с. Валя Пержей Чадърлунгский район. Закончила журналистику в Кишиневском государственном университете. Работала в «Родно слово» (Кишинев), редактировала в «Камбана» (Болград, Украина). Сейчас с семьей живет в г. Габрово, Болгария.
Изадла сборники стихов «Това съм аз» (1990 г., г. Кишинев, Молдова), «Нежни листа» (1994 г., г. Болград, Украина), «Полет от Онгъла» (1999г., г. Габрово, Болгария), «Ще ме харесаш после» (2004 г., г. Габрово, Болгария).
Стихи поэтесса пишет на родном болгарском языке, они нежно и проникновенно отражают мировоззрение, богатую душевность бессарабской болгарки.
* * *
Искам да нарисувам
Искам да нарисувам една картина,
на която да живее моята мечта.
За да я гледам
и да не мечтая повече!
*
*
*
Лариса Семиколенова
(перевод)
http://www.stihi.ru/2012/03/13/2273
Ожившая мечта
Моё желанье — написать картину,
На коей оживёт мечта моя,
И чтоб, её увидев,убедилась,
Что в жизнь моя мечта воплощена.
* * *
Здравей, Болград!
Здравей, Болград, здравей! Отново
съм в твоята прегръдка аз.
И сякаш всичко пак е ново,
но чувам същият ти глас.
По твойте улици широки
пак се разхожда слънчев ден,
а твоите очи дълбоки
веднага ме превзеха в плен.
И нищо ново, нищо старо.
Пак ще отида на Ялпух:
вълните вятърът докарва
все откъм юг, все откъм юг…
* * *
От Онгъла
Оттук е тръгнал Аспарух,
от Онгъла и към Балкана.
Оттук. Свидетел е Ялпух,
да ни напомня той останал.
Видяла, знае тази степ,
че тук прабългари живяли.
Земя орали и овце
отглеждали и песни пяли.
Оттук е тръгнал Аспарух!
Оттук България голяма
е взела нещо като дух,
дух, който другаде го няма.
Оттук е взела този блян,
оттук е взела тази пролет.
А разцъфтяла вече там
И там се вдигнала във полет.
Оттук е тръгнал Аспарух.
Пак стъпките му дъжд измива.
Но жив е неговият дух –
той в нашите сърца попива.
* * *
Език мой роден
Език мой роден, български и вечен!
Отново днес при тебе аз се връщам.
И както някога, през тази вечер
ще ме посрещнеш ти пред нашта къща.
И пак ще звъннеш в дядовата дума,
ще литнеш горе с песента на мама
и сетне, като уморен сред друма,
глава ти ще склониш на мойто рамо.
Език мой роден, мъдър, смел и
вечен!
Благодаря ти, че до днес си с мене!
От прадедите идеш, отдалече
и в бъдещето с теб сме устремени.
Език мой роден, не ще те забравя
и няма ти да ма напуснеш лесно –
за тебе всичко днес аз ще направя
и пак ще литнем в майчината песен!
============ ======= ============ =============
================ ============== ===================
Тодор Велев.
— — — ———
София.
ТОДОР
\»МЪЖКИ ХРАМ\».
(В памет на баща ми)
Отново се връщам
втози дом неприбран,
така неуютен,
разхвърлян,
голям
един стареещ дом,
с мазилка-
като сиви кръпки
върху тъмносив балтон,
със труд
и скъсани нерви,
с надежди и сълзи-
от основи
до покрив
облян.
Дом-
скъп и милян,
че толкова години
орани,
копани,
засяни,
прибрани
тук са проскърцали
ден след ден.
Не! — няма вечен пристан,
до старост
мъжът навсякъде е гост,
но в неприветната студена влага
на бащиния дом
винаги ще го очаква
легло и хляб,
спокоен мрак
и своя тишина.
само бащиния дом
стои наподкупен
от лукс
преструвки
гняв
и срам.
Само там,
само там!
е мъжкият
спокоен храм!
* * *
ТОДОР ВЕЛЕВ
\»МУЖСКОЙ ХРАМ\».
(Памяти отца посвящается)
Дословный перевод
Виталия Бахмутова
под редакцией
Ольги Мальцевой-Арзиани
http://www.stihi.ru/2010/11/23/4252
Снова я возвращаюсь
В этот неубранный дом,
Такой неуютный,
Где всё разбросано,
Голый,
В этот стареющий дом,
с штукатуркой —
Как серые заплаты,
Поверх тёмно-серого мужского пальто,
Трудом
И разорванными нервами,
Надеждой и слезами —
От фундамента
До крыши
Окружён.
Дом —
Дорогой и обласканный,
Что столько лет
Пахоты,
Вскапываний,
Засееваний,
Убророк урожаев
Тут проскрипели
День за днём.
Нет! — нет вечной пристани,
До старости
Мужчина — повсюду гость,
Но в неприветливой холодной влажности
Отцовского дома
Всегда будут его ждать
Хлеб, постель,
Спокойный мрак
И своя тишина.
Только отцовский дом
Стоит неподкупным для
Излишеств,
Лжи,
Гнева
И срама.
Только там,
Только там!
Мужской
спокойный храм!
* * *
ТОДОР ВЕЛЕВ
МУЖСКОЙ ХРАМ
(Светлой памяти отца)
Поэтический перевод с болгарского
Алёны Волошиной
http://www.stihi.ru/2010/11/20/3864
Вновь возвращаюсь
В дом свой неприбранный,
Такой неуютный —
Всё вечно раскидано,
Голый,
Один стареющий дом…
Где штукатурка
Заплатами серыми
На тёмном пальто.
Трудами и нервами,
Слезами, надеждами
От основания
До крыши
Оплаканный
Дом
Мой обласканный…
Множество лет
Возделывать,
Вскапывать,
Сеять и жать,
День за днём
Проскрипят…
Нет вечной пристани
До самой старости,
В мире я гость,
Но в безрадостной влажности
Дома отцовского
Всегда будут ждать его
Хлеб и постель,
Темнота и спокойствие,
Своя тишина
Только дома отцовского.
Стоит неподкупный
Притворству и роскоши,
Незнающий срама
И гнева непомнящий.
Только там,
Только там!
Мужской тихий храм!
============= ============ =================
Настанет вечер.
Христо Ботев. Болгария
Елена Кама
http://www.stihi.ru/2010/12/22/7735
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен
Христо Ботев
*** *** *** *** ***
Настанет вечер, месяц полнеет,
звезды усыплют свод небес
лес зашумит и ветр повеет,
гора унылую затянет песнь.
* * *
Димитр Генчев. Болгария
Елена Кама
http://www.stihi.ru/2010/12/22/7789
Димитр Генчев
Заваля.
Закапа резеда.
Авлига като златна мълния
угасна
в клоните.
Денят запя!
***
***
*** ***
Уже дождя начало.
Слезило резедой
и иволга молчала.
Подобна молнии златой…
угасла,
сокрывшись в зарослях талин.
День пел… неумолим!
Недялко Йорданов. Болгария
——— ———— ———
nedialko.kibb.org/биография
Роден на 18 януари 1940 г. Бургас.
Завършва гимназия в Бургас 1957 г.
Завършва Софийския университет, специалност българска филология през 1962 г.
Една година е учител по литература в гр. Малко Търново.
От 1963 година до сега работи единствено в театъра. До 1983 година е драматург на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“, а от 1983 до 1990 година е художествен ръководител на същия театър. От 1990 до 1999 г. е драматург и режисьор на театър „Възраждане“ София.
* * *
Дождь.
Недялко Йорданов.
ДЪЖДЪТ
Дъждът вали от вечерта зелен и остър…
Върху дървета и цветя на моя остров.
Върху изсъхналия дом, с плесници
мокри,
Гаси комина мълчешком на моя покрив.
Вали – прекрасен и жесток, и
наркотичен
Вали от чашата на Бог – и не изтича.
Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи… И по ръкава.
Вали… Боли… От зли игри…
Невероятен !
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.
Дъждът вали от вечерта. И ето – вижте…
Разпали пак в мен жарта. Като
огнище.
Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, в мен вали надежда кратка.
От ада на самия рай вали прилежен.
Докрай вали. И този край е неизбежен.
Последна струйчица… Амин ! И нежни локви…
И пушещият пак комин на моя покрив.
Недялко Йорданов
27 март 2001 г.
***
Дождь
Елена Кама
http://www.stihi.ru/2010/12/22/7671
Дождь падает на вечер жизни свыше…
Пряность цветов на острове моем и крыши
Он размывает… и остроконечность зеленых крон.
Иссохший дом жаждой глядит в его ладонь.
О дождь! Гаси, благой, молчание камина
И проникай везде извечной пантомимой,
Пьяни, прекрасен и неумолим. Будь вечен,
Из чаши Бога истекая в этот вечер.
От Ангельской слезы, из рога ль дьявольского.
Сканируй слитки дней… и рукава покрова…
Долины боли… злой игры… Невероятно!
Вечерний преподносит дождь эффект обратный.
Пролился вечером с небес. А здесь – посмотрим…
Во мне раздуты угли жарко. Огнище! Не холодным —
Огнем пронзают стрелы каждой капли свежей,
Во мне, пылая и паля, творят надежды.
Из ада в рай нас дождь уносит.
Повсюду дождь. С тобою вешний дождь… хоть жизни осень.
Последняя струя… Аминь! Ее я с нежностью ловлю…
Под кровлею моей камин я ею распалю.
=======================================================================
Не уходи, жизнь.
Недялко Йорданов. Болгария
http://www.stihi.ru/2010/12/22/7845
НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай мой живот… Защо така си се разбързал.
Палтото взел си в ръка… Обувките си ги завързал.
Облякъл си костюм дори… И ризата ти е
изпрана…
Къде отиваш мой живот… Почакай ! Време не остана.
Защо си толкоз запъхтян… Не бързай… Искаш ли
почивка ?
Пълзи по твоето лице сълзата на една
усмивка.
Пълзи усмихната сълза и във брадата ти
заседна.
Почакай малко, мой живот… Почакай малко ! Има
смисъл…
Аз сметката не съм платил… И листите не съм
изписал.
Бъди добър да ми дадеш необходимата
отсрочка.
Две точки съм поставил знак… Не искам да поставя
точка.
Не си отивай, мой живот… Върни се, моля те обратно.
Един и същ… Един и същ… такъв те искам многократно.
Не вземай младата душа от остарялото й
тяло.
Вратата бавно затвори… И да започнем
отначало.
Недялко Йорданов
3 май 2001 г.
* * *
Не уходи, жизнь
Елена Кама
Не уходите, жизнь моя… Зачем вы так спешите.
И чье пальто в руках у вас… То саван! Подождите!
Куда идти в неровен час… Останьтесь! Не блажите…
Так запыхаться… Так спешить… Хотите перерыва?
Смените слезы на лице улыбкой милостивой.
Минуту, жизнь моя… Постой! Еще одну минуту…
Имеет смысл вдвоем очередное встретить утро.
Не оплатили по счетам. Листы не исписали.
Мои улыбки и слеза на полпути застряли.
Вы, небеса, будьте добры сегодня дать отсрочку.
Я двоеточья ставил знак, не думал ставить точку.
Не уходи же, жизнь моя… Вернись, молю, обратно.
Един и Сущ… Един и Сущ… Взываю многократно.
Не изымай младой души, пусть постарело тело.
Врата неспешно затвори… Начну все вновь, набело.
* * *
Продолжение. Недялко Йорданов. Болгария
Елена Кама
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
http://www.stihi.ru/2010/12/22/8079
Под обсада сме вече –
непохватни и смотани.
Едно малко човече
окупира живота ни.
Всеобемно, прекрасно
Изведнъж ни обсеби.
И застана опасно
между мене и тебе.
Като гардже – кресливо.
Любопитно. Всезнаещо.
Нестандартно. Красиво.
И на мляко ухаещо.
Умно – не за годините
дето още са двечки…
Боже, нека измине
всички твои пътечки…
И когато порасне,
тази мъничка Дама,
остарели ужасно,
да сме живи с теб двама.
Здраво вкопчени в себе си,
по онази алея
все така едновременни,
да се взрем подир Нея.
За да видим с очите си
как животът ни кратък
неусетно и сигурно
продължава нататък.
***
Недялко Йорданов
18 юли 2001 г.
Продолжение
В осаде мы тревоги и сомненья. Крепись.
Вот новый человек побегом хрупким
Доверчиво стучится в нашу жизнь.
Между тобой и мной в прекрасный миг
наградой высшей страсти притяженья
ворвется детский крик.
Неслышимый, он нам давно знаком,
он возмутительно младенчески прекрасен
и пахнет беззащитно молоком.
Умно – не по годам – дитяти с колыбели,
Мы просим, окрестясь:
«О, Боже, вразуми твои все малы дщери!»
А вырастет когда малютка наша,
мы юных в ней себя найдем,
и старость уж глубокая не страшна.
Когда ж пора придет на жизненной аллее
покинуть путь земной,
проследуем мы взорами за нею.
Увидится нам мир взором младым, без фальши.
Нить жизни не прервать,
Несуетно, спокойно продлиться ей и дальше.
================== ============ =================
Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. във Варна.
Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава във Висшия педагогически институт в Шумен (специалност „Руска филология“).
Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура — Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ — Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в. „Черно море“, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на три години е управител на ИК „Галактика“, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а после управител на издателство „Книгата“ — Варна. В момента е Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна.
Валери Станков
август
Дали защото се надявах
на своя дълъг Август да подложа крак,
дали защото лятото ми вече се изниза,
от него ми остана шепа пътен пепелак
да топли джоба на протритата ми риза.
Остана ми око да хвърля на ветровитите ята,
да се простя с прощалните им вързуници.
Нима и аз така ще си отида от света,
простен от своите приятели — безкрили птици?
Защо не може идещият сняг да пощади
мига, във който със пречупено крило ви пея?
А зимата да мисли, че седи
душата ми на топлите бразди —
и си кади с луличката през снеговея?
*
*
*
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Всё потому что жил надеждой
На бесконечно длинный август
И лето красное исчезло куда-то напрочь за окошком
И лишь осталась горка пепла
В моей изодранной рубашке.
Окину взором птичьи стаи
С прощальной песней над полями
Придёт пора и я растаю
Прощён бескрылыми друзьями.
Снег не уймётся беспощадный
Засыпет песню на аллее
Потом опомнится немного
Присядет тихо на пороге
Закурит трубку снеговея.
————— ———— ———————
Валери Станков
СПОМЕН
Не поглеждай луната.
Отдавна пометено блюдо.
Светлината стремглаво за други край тебе тече.
Само ти се надяваш да стане невиждано чудо.
Да се видиш отново предишното младо момче.
Без пари, без паласки, без тежкия бирен корем.
С маратонки, които сами през градината тичат.
И да вейне септември твоя толкова светъл перчем,
който свети в съня
на целувани нявга момичета.
Спря дори да нахлузваш онази кенарена риза.
И не можеш да пиеш вече своите четири по сто.
Оглупял и добър, ти сега в старостта си навлизаш.
И ти става приятно,
че в рейса ти правят место.
А когато край тебе преминат две къси полички
и се метнат на вратните жили на тъмно биче,
си речи как са тъпи шегите им… Песните. Всичко.
И ти става ужасно
да гледаш как всичко тече.
Ако в супера пак те ударят стремглаво в кантара
и ти креснат\»дъртак\», въздъхни като истински мъж:
— Как е зле, че веднъж се живее, мама му стара!
И добре е, че все пак
умира се само веднъж.
*
*
*
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Не смотри на луну
На известное космоса блюдо
Свет его сквозь тебя далеко-далеко утечёт
Зря надеешься ты что случится великое чудо
И увидишь себя молодым и безусым ещё.
Где без средств, но за то нету брюха пивного
И осенний не страшен тебе карнавал
Развивается локон твоего сентября золотого
Всех девчонок которых ты во сне целовал.
Не натянешь уже шелковистую ризу
И не выпьешь свои как бывало четыре по сто
Поглупел, подобрел – и доволен остался сюрпризом
Старость в рейс за тобою прислала авто.
Но когда прошмыгнут в коротеньких юбках девчонки
Разговор заведут и привяжут бычков у плетня
Будут шутки звучать и под смех их заливистый,-звонкий
И ты ужаснёшься от причин бытия
Их слова тебя больно по сердцу ударят
— «Дедуган» — их прости о мудрец сребро-влас
Плохо то что живём мы лишь раз ёлы-палы!
Но и смерть к нам приходит единственный раз
————- —————— ————————————
Валери Станков
ПРОСТА ПЕСЕН
Когато моята ръка
започне от листа да пада
и от могъщата река
на думите остане вада,
когато в моите очи
угаснат юлските светулки,
а птичката ми пак хвърчи,
но само че на пресекулки,
когато пак денят дени,
а пък на мене ми чернее,
а до смъртта остават дни,
в които аз съм вече Неин,
когато в идещия мрак
не виждам ни една искрица,
отивам си — един глупак,
разказал два-три стари вица.
Ще си рисувам като Гог
с отрязано ухо лицето
и дълго ще се моля Бог
да ме приеме на небето.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Тогда, когда моя рука
Падёт под грузом палых листьев
Прорвётся дум моих река
Ей в русле стало очень тесно.
Когда в глазах моих огонь
Июльским вечером погаснет
А песня белой из ворон
Звучит прерывисто и страстно.
Когда опять наступят дни
На много прошлого чернее
Уже до смерти мне они
И нет их ближе и роднее.
Когда вокруг сгустился мрак
И света белого не видно
Иду себе – простой дурак
За парой шуток безобидных.
Писать начну я как Ван Гог
Без уха выглядеть нелепо
Взмолюсь – прими к себе мой Бог
Меня безумного на небо.
—————- ————- ————————
Валери Станков
ГРЯХ
Аз всичко чувам.
Камъкът мълчи —
Вселената се мъчи да избухне.
Издигнах храм.
По цели нощи слушах как иконите се любят със очи.
И храмът рухна.
А после се зачена младенец
С мъгла ли?
С вятър ли да го повия?
С лъжовен плач?
В руините снова като крадец,
дошъл по здрач
да закове пирон
в очите на греховните светии.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я слышу всё
Булыжники молчат
Вот-вот вселенная возбухнет
Построил храм.
Смотрел иконы – любовь была в очах
Но храм мой рухнул.
А после я ребёночка зачал
В тумане
Ветром пеленаю
Был слышен плач
Как вор проник в руины
Как палач
Чтоб гвоздь забыть
В глаза греха святые
—————— ———— —————-
Валери Станков
КРЪГ
Запиля се животът — талига по хълмите рижи.
Тъмнината се спуща, изрушкана сякаш с остен.
И остана ми спомен за нещо, което се движи.
Но се движи странично и някак далече от мен.
Като вик, като влак, като нечий вълшебен килим.
Като сянка на птица, помилвала някого другиго.
Ще поседна сега за последно на топлите угари.
И се вейва дъхът ми подобно на облаче дим.
И какво ще остане след мен във пустинния кръг,
който все продължава и още не сме доописали?
Може би само моят объхтан и скъсан патък,
а под него — заровена шепа римувани бисери.
* * *
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Запылила телега по жизни дорогою рыжей
Опускается вечер лишь светит осколками дня
Остается лишь память как то что пока ещё движет
И листает страницы, но увы далеко от меня.
Словно поезд и крик, и полёт на ковре-самолёте
Словно птичья тень вдруг повисла над кем-то другим
Я усядусь сейчас, расскажу – вы, надеюсь, поймёте
Всё проходит как сон, исчезает как облачный дым.
Что останется вам от меня в этой дикой пустыне
Я ещё поживу, допишу кой-чего намудрив
Вы найдёте мой путь и на нём потускневший полтинник
А под ним здоровенную горсточку бисерных рифм.
============= =================== ===================
=============== ================= ===============
ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.
VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
\»БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ\»
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
УСЛОВИЯ КОНКУРСА:
1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского…
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки…24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям…Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры…)
2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно…
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете…Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.
3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.
4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php
ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:
ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781
=========== =================== ========================= =========================
