„БАБОЧКА, ДРЯНЬ С БРИЛЛИАНТОВОЙ ПЫЛЬЮ НА КРЫЛЬЯХ…”
Сергей Константинович Шелковый (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка…„БАБОЧКА, ДРЯНЬ С БРИЛЛИАНТОВОЙ ПЫЛЬЮ НА КРЫЛЬЯХ…”
Сергей Константинович Шелковый (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕПЕРУДА
Хвъркащо нещо с брилянтни крилца – пеперуда,
с меко коремче – храна за врабци е това!
Как те възпяват! А можеш по-лесно да бъдеш
само торбичка с трева…
Призрак ефирен, ненужно парче съвършенство,
над броненосец потънал развяващ се флаг…
Посред конопа лудуваш, споделяш блаженство
с двойка бродяги в овраг.
Все пак не мога към теб да съм тягостен – мигар
утро предишно в крила-йероглифи съм взел?
Сякаш предчувствам, че скоро полковник Синигер
ще ни реди за разстрел!
Щом генералът Врабец, картотека оправил,
поглед отправя към тез килотонни лета,
тежест в гърдите усеща – секретната завист –
как се лети с лекота.
Тя, лекотата – метафора. От Антиох е
римата смях пеперуден, крилато кръжи.
Лъжат чугунени мутри, но времето после
на съвестта им тежи.
Тя, лекотата – безкористен камък на риска:
четирикрила, подобна на строфа дъга,
мята-римува крила над последните листи
и за тръбача, докарал се с тениска чиста,
по-безнадеждна изглежда и все по-златиста –
пак на урок е сега.
Ударения
ПЕПЕРУДА
Хвъ́ркашто не́што с бриля́нтни крилца́ – пеперу́да,
с ме́ко коре́мче – храна́ за врабци́ е това́!
Ка́к те възпя́ват! А мо́жеш по-ле́сно да бъ́деш
са́мо торби́чка с трева́…
При́зрак ефи́рен, нену́жно парче́ съвърше́нство,
над бронено́сец потъ́нал развя́вашт се фла́г…
Посред коно́па луду́ваш, споде́ляш блаже́нство
с дво́йка бродя́ги в овра́г.
Все́ пак не мо́га към те́б да съм тя́гостен – ми́гар
у́тро преди́шно в крила́-йерогли́фи съм взе́л?
Ся́каш предчу́вствам, че ско́ро полко́вник Сини́гер
ште ни реди́ за разстре́л!
Што́м генера́лът Врабе́ц, картоте́ка опра́вил,
по́глед отпра́вя към те́з килото́нни лета́,
те́жест в гърди́те усе́шта – секре́тната за́вист –
ка́к се лети́ с лекота́.
Тя́, лекота́та – мета́фора. От Антио́х е
ри́мата смя́х пеперу́ден, крила́то кръжи́.
Лъ́жат чугу́нени му́три, но вре́мето по́сле
на съвестта́ им тежи́.
Тя́, лекота́та – безко́ристен ка́мък на ри́ска:
четирикри́ла, подо́бна на стро́фа дъга́,
мя́та-риму́ва крила́ над после́дните ли́сти
и за тръба́ча, дока́рал се с те́ниска чи́ста,
по́-безнаде́ждна изгле́жда и все́ по-злати́ста –
па́к на уро́к е сега́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Шелковый
БАБОЧКА, ДРЯНЬ С БРИЛЛИАНТОВОЙ ПЫЛЬЮ НА КРЫЛЬЯХ…
Бабочка, дрянь с бриллиантовой пылью на крыльях,
с годной на корм воробью лишь козявкой брюшка!
Сколько, однако ж, воспеших тебя! – Словно быль их
легче – с травою мешка…
Нежная лярва, никчемный клочок совершенства,
над броненосцем утоплым порхающий флаг…
Средь конопли озоруя, ты делишь блаженство
с парой угарных бродяг.
Всё же не вправе и я от тебя откреститься –
утро ли прежнее чту в иероглифах крыл?
День ли предчувствую тот, где полковник Синица
вместе нас пустит в распыл?
Ведь генерал Горобец, к картотеке склоняясь,
на килотоннах отчёта фиксируя взгляд,
тяжесть в груди ощущает, секретную зависть
к лёгкости малых зверят.
Лёгкость – большая метафора. От Антиоха
рифмам смеялось вослед махаона крыло.
Всё же, что врали с чугунными лицами, плохо
веку на совесть легло.
Лёгкость – последнее в этих камнях бескорыстье:
четырёхкрылый, подобный строфе, мотылёк,
крылья смежая-рифмуя, садится на листья
и о наряженном в белую майку горнисте
всё безнадёжней и, кажется, всё золотистей
вновь повторяет урок…
http://www.stihi.ru/2008/05/19/2309
—————
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.
