Увисна носът му на тъмното някъде.
С ръждиво изкашляне почна денят
на многото тромави, стари… и всякакви
трамваи и релси. Те вечер не спят.
А някой…Увисна носът му на тъмното някъде.
С ръждиво изкашляне почна денят
на многото тромави, стари… и всякакви
трамваи и релси. Те вечер не спят.
А някой поръси по тесните улици
на купища – хора. Тълпа до тълпа.
И пусна колите, настрои минутите.
И лудна животът. А мен – завъртя.
Тъй смля младостта ми той – вятърна мелница –
все кашляше утрото, плака нощта.
От мен – вечно беден, във ням Понеделник,
една вечер тихичко тръгна си тя.
И виж го – животът ми — крачи обратно,
презрян в суетата си – все под върха…
Какво, че съм беден? Аз имам приятели –
дори отначало да почне светът!
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Мир зарождается снова
Повис его нос где-то в галактиках
Кашлем ночным зарождается тень
По рельсам скрипучим и пере латаным
Старый трамвай начинает свой день
Выпустил кто-то на тесные улицы
Множество люда заворожил
Воют машины, водители щурятся
Брызнул поток и меня закружил
Молодость смяла старая мельница
Закашлялось утро, расплакалась ночь
Беден как как сто немых понедельников
И ничего мне не может помочь.
Жизнь моя вижу дорогой обратною
Мне возвращает людскую тщету
Как это беден — имея приятелей
С ними за мир аргументы найду.
