„МОЙ ДЕНЬ”
Аркадий Павлович Кутилов (1940-1985 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Аркадий Павлович Кутилов (1940-1985 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЯТ ДЕН
В този ден не познавам ни окови, ни мрак
и смъртта подигравам: „Хей, мадам, здраве поскай!”
В този ден смело плювам към кохортата с враг –
от слугата Никита до министър Петровски.
Не змия, не енот, не лисица аз бях,
а човек, между другото скачащ над летвата!
Удрям с правда, матирам върхушки без страх
от коварното време и от барометрите.
В този ден аз захвърлям делата край мен.
Труд и работодатели нека обесят се!
…Този ден – 32-ият ден
от всеки текущ в мрака месец е.
Ударения
МОЯТ ДЕН
В то́зи де́н не позна́вам ни око́ви, ни мра́к
и смъртта́ подигра́вам: „Хе́й, мада́м, здра́ве по́скай!”
В то́зи де́н сме́ло плю́вам към кохо́ртата с вра́г –
от слуга́та Ники́та до мини́стър Петро́вски.
Не змия́, не ено́т, не лиси́ца аз бя́х,
а чове́к, ме́жду дру́гото ска́чашт над ле́твата!
У́дрям с пра́вда, мати́рам върху́шки без стра́х
от кова́рното вре́ме и от бароме́трите.
В то́зи де́н аз захвъ́рлям дела́та край ме́н.
Тру́д и работода́тели не́ка обе́сят се!
…То́зи де́н – три́йсет и вто́рият де́н
от все́ки теку́шт в мра́ка ме́сец е.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Аркадий Кутилов
МОЙ ДЕНЬ
В этот день я не знаю ни границ, ни оков,
даже Смерти кричу: „Эй, мадам, будь здорова!..”
В этот день мне плевать на когорту врагов –
от швейцара Никиты до министра Петрова.
Не медведь, не змея, не енот, не лиса, –
я такой Человек, что найдете ли кроме-то!
Режу правду в глаза, крою матом туза,
не пугаюсь часов и коварных барометров.
В этот день я бросаю любые дела.
Пусть отделы зарплат от убытков повесятся!
…Это день 32 числа
любого текущего месяца.
—————
Руският поет, писател, художник и журналист Аркадий Кутилов (Адий/Аркадий Павлович Кутилов) е роден на 30 май 1940 г. в с. Риси, Иркутска област. Пише и рисува от ученическите си години. През 60-те години на ХХ в. за кратко се включва в живота на литературното обединение в Смоленск, през 1965 г. публикува няколко стихотворения във в. „Молодой сибиряк” и няколко месеца работи в местния в. „Вымпел”, но е уволнен за пиянство. На третата година от военната му служба се напива заедно с още петима войници с антифриз и съдбата му се променя. Другарите му умират, а след лечение той е демобилизиран. Известно време работи като пътуващ журналист, но от 1968 г. живее като скитник. Продължава да пише поезия, но поезията му е обявена за антисъветска и върху името му е наложена забрана. Затварян е в психиатрия, съден е за сквернословия и скитничество. През юли 1985 г. трупът му е открит в един от парковете на гр. Омск и е погребан като бездомник. Гробът му е неизвестен. Има над 6000 написани стихотворения, но приживе негова стихосбирка не е отпечатвана. След смъртта му са издадени няколко книги с негови стихове, но творчеството му и досега е неизвестно на масовия читател.
