Аз вървя по брега на пенлива река
и оглежда се в нея животът ми.
Ти забързано махваш отсреща с ръка,
но дели ни със теб най-дълбокото.
и оглежда се в нея животът ми.
Ти забързано махваш отсреща с ръка,
но дели ни със теб най-дълбокото.
Припев:
Как очаквам по моста със теб някой ден
да се срещнем забързани двамата,
мълчаливо на моста да спрем, щем, не щем.
Да ухае на влюбено здравата.
Аз вървя по брега на неспирна река,
а отсреща минават мечтите ми…
Във обратна посока върви Любовта.
Подир нея – забързани дните ми.
Припев:
Аз реката ще спра, ще намеря и брод,
да се срещнем забързани двамата.
Ако с теб се разминем във този живот –
ще го хвърля и него през рамото.
И тогава ще спре и реката край мен,
ще се скрият измамливо хората.
Само аз ще се пъна – последен кретен
и със себе си дълго ще споря сам…
Припев:
За какво ли дарява ни Господ любов,
щом по другия бряг отминава тя?…
И дали за любов този свят е готов,
или всичко е просто… една река?
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Река
Я брожу берегами пенливой реки
Вижу в зеркале вод свою прошлую жизнь
Взмах поспешный твоей утончённой руки
А не видеть её удержись.
Припев:
Как я жду у моста тебя ночи и дни
Как на встречу спешащие двое
Молчаливо идём мы хотим не хотим
Задышали пространства любовью.
Я брожу вдоль реки – за порогом порог
И мои проплывают стремниной мечты
Но обратной дорогой проходит любовь
С ней надежды мои и тщеты.
Припев:
Не уймётся река –отыщу её брод
Пусть спешащие встретятся двое
Если вдруг нас с тобою река разведёт
Я забуду навеки былое.
А когда остановит побег свой река
И лукавое спрячется племя людей
Я останусь последним, одним в дураках
Буду спорить с собою и с ней.
Припев:
Не пойму как творец, подарил нам любовь
Если нас разлучает с тобою
Или мир наш её понимать не готов
Или жизнь оказалась рекою.
