Билал Адилов — stihi.ru/2014/10/20/11450
Понякога със завист те гледам аз, орел,
политнал над земята с вълшебен полет смел.
С величие планинско…Билал Адилов — stihi.ru/2014/10/20/11450
Понякога със завист те гледам аз, орел,
политнал над земята с вълшебен полет смел.
С величие планинско и с волен дух прастар,
ти над земята родна си властелин и цар.
Щастливец! Не признаващ прегради, върхове,
с душа, непокорена от вихри, ветрове.
Ти гордо над земята тъй истински летиш
и с дух свободен знаеш какво тук да цениш.
На свободата символ, се рееш във виста.
Сред змии сякаш бродещ, аз гледам все пръстта.
Кога ли ще намеря аз тук покой блажен?
Разсей тъгата моя, летейки ти над мен!
И с тебе бих се вдигнал тъй нависоко в миг.
Кога ли ще дочуеш моя отчаян вик?
Та своите вериги да скъсам в моя свят,
във висините светли с чунгур да полетя.
За свободата песни свободен да творя
и същността орлова в простора да прозра.
Превод: Дафинка Станева
