АДАЖИО
За нощта е още рано.
„Вечерта смирено гасне.\»
Нейде някакво пиано
рони звуци — нежни, сластни.
Аз — премрежила очи,
За нощта е още рано.
„Вечерта смирено гасне.\»
Нейде някакво пиано
рони звуци — нежни, сластни.
Аз — премрежила очи,
седнала отвън на прага,
слушам в унес как звучи
и ми става драго, драго!
А \»Адажио\» се носи
и прославя Албинони.
Сетни слънчеви откоси.
От липите цвят се рони.
Стихват звуците… Пианото
заромолва с шепот тих.
и дочух гласът на Музата. —
Зашептя…- Роди се стих.
