С майской природой

Галина Иванова Болгария

С майска природа
Ти си трепет, стихия и слънце и мрак

страст където си скрил надълбоко,

а пък яз сипвам делничко капки варак…Галина Иванова Болгария

С майска природа
Ти си трепет, стихия и слънце и мрак

страст където си скрил надълбоко,

а пък яз сипвам делничко капки варак —

стиховинки – в нощта черноока.
Не поеми и даже не знатен сонет.

Просто шепа от дъхави рими —

да са първият атом в Космически ред

от желания неназовими.
Да са кварки споделяни с блян светове,

сипнам лъч над животи предишни,

откогато навярно страстта ни зове
с дъх на смирна и прелест на вишна.
И така е измамно, че можем сами

да преплуваме морското синьо

на мечтите си дръзки, когато звъни

пролетта за нас с блясък следзимен.
Аз блаженство и цвят съм единствено в миг,

сбиращ ласки от твоите мисли,

а без мен ти си тъжен на гларуси вик

и студен дъжд, над пламъци плиснат.
Но със мен си стихия , а аз пък – рефрен —

за да пея , с контур да пребродя

любовта ти към Господ, живота и мен —

трите заедно – с майска природа.
С майской природой

http://www.stihi.ru/2014/11/11/5869
Перевод с болгарского Александра Борисова
Ты весь трепет, стихия и солнце, и мрак,

Страсть же скрылася где-то глубоко,

Я, как дождик обычный, возник в облаках —

Лью стихи свои в ночь черноокую.
Не поэмы и не родовитый сонет,

Лишь пригоршни душистых созвучий —

Первый атом в космическом ряде планет

И желаний неназванных случай.
Как частицы, что делятся, мчатся в полёт,

Льётся луч эпилогом ушедшим.

И оттуда незримая страсть нас зовёт

Духом смирны и запахом вишен.
И иллюзии эти, в мечтаньях своих

Переплыть можем синее море,

Чудеса наступают, когда для двоих

Прилетят к нам весенние звоны.
Я блаженства цветок и в единственный миг

Загораюсь от пламенной мысли,

Без меня ты печальной морской чайки крик,

Дождь холодный, чьи струи повисли.
Но со мной ты стихия, я будто припев,

Мы дорогу совместную знаем.

И любовь твоя к Богу и жизни, ко мне —

Третье вместе – к весеннему Маю.


Добавить комментарий