Александр Пушкин
Узник
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЗАТВОРНИК
Седя зад решетка в зандана мъглив.
Узник
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЗАТВОРНИК
Седя зад решетка в зандана мъглив.
Орел млад в неволя затворен, но жив,
приятелят тъжен ми маха с крила
и кървава мърша кълве под зида,
кълве и разхвърля, и гледа към мен,
и в мислите сякаш е с мене сплотен;
зове ме със поглед и вик уловим,
поискал да каже: \»Ела да летим!
Ний волни сме птици; о, време дойде!
Натам, зад мъглите зоват върхове,
натам, где се плиска морето-елмаз,
натам, где е вятърът само… и аз!..\»
1822
Превод: април — юни 2015 г.
————————————————
СедЯ зад решЕтка в зандАна мъглИв.
ОрЕл млад в невОля затвОрен, но жИв,
приЯтелят тЪжен ми мАха с крилА
и кЪрвава мЪрша кълвЕ под зидА,
кълвЕ и разхвЪрля, и глЕда към мЕн,
и в мИслите сЯкаш е с мЕне сплотЕн;
зовЕ ме със пОглед и вИк уловИм,
поИскал да кАже: \»ЕлА да летИм!
НИй вОлни сме птИци; о, врЕме дойдЕ!
НатАм, зад мъглИте зовАт върховЕ,
натАм, где се плИска морЕто-елмАз,
натАм, где е вЯтърът сАмо… и Аз!..\»
———————————————-
УЗНИК
Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормлённый в неволе орел молодой,
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,
Клюет, и бросает, и смотрит в окно,
Как будто со мною задумал одно;
Зовет меня взглядом и криком своим
И вымолвить хочет: «Давай улетим!
Мы вольные птицы; пора, брат, пора!
Туда, где за тучей белеет гора,
Туда, где синеют морские края,
Туда, где гуляем лишь ветер… да я!..»
1822
