Игорь Царёв Снежный романс Снежен романс

„СНЕЖНЫЙ РОМАНС”

Игорь Вадимович Могила/ Царёв (1955-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев„СНЕЖНЫЙ РОМАНС”

Игорь Вадимович Могила/ Царёв (1955-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СНЕЖЕН РОМАНС
Снежна пътечка, шейните повеждаща

към необятния храм;

моята мила любима, най-нежната,

чака ме, чака ме там.

В малка къщурка с жълтееща лампичка

плаче вратата сега

чакаща, стари ели по верандата

с лапи премитат снега.

Печката грее, покривка е сложена,

вино за гост има пак…

Ала защо ли, любима, с тревожен взор

гледаш към белия мрак?
В нощ смъртоносеща, вълча и вихрена

над съдбоносна река

гледах смъртта многократно в очите й,

даже я пипнах с ръка.

Но не тъгувай за мене, красавице,

бурите нявга ще спрат!
Нека бедите им заобикалят те,

нека дома ти щадят!

Аз не съм толкова болен и тягостен,

в здравия лед търся лек –

до полунощ ще почукам на прага ти…

Или ще чезна вовек.
Ударения

СНЕЖЕН РОМАНС
Сне́жна пъте́чка, шейни́те пове́ждашта

към необя́тния хра́м;

мо́ята ми́ла люби́ма, най-не́жната,

ча́ка ме, ча́ка ме та́м.

В ма́лка къшту́рка с жълте́ешта ла́мпичка

пла́че врата́та сега́

ча́кашта, ста́ри ели́ по вера́ндата

с ла́пи преми́тат снега́.

Пе́чката гре́е, покри́вка е сло́жена,

ви́но за го́ст има па́к…

Ала зашто́ ли, люби́ма, с трево́жен взор

гле́даш към бе́лия мра́к?
В но́шт смъртоно́сешта, въ́лча и ви́хрена

над съдбоно́сна река́

гле́дах смъртта́ многокра́тно в очи́те й,

да́же я пи́пнах с ръка́.

Но не тъгу́вай за ме́не, краса́вице,

бу́рите ня́вга ште спра́т!
Не́ка беди́те им заобика́лят те,

не́ка дома́ ти штадя́т!

Аз не съм то́лкова бо́лен и тя́гостен,

в здра́вия ле́д тъ́рся ле́к –

до полуно́шт ште почу́кам на пра́га ти…

Или ште че́зна вове́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Царёв

СНЕЖНЫЙ РОМАНС
Стежка дорожная, снежная, санная,
Вдаль убегает, звеня,
Где моя милая, нежная самая,
Ждет не дождется меня.

В маленьком домике с желтою лампою
Дверь приоткрыта в сенцах.

Старые ели тяжелыми лапами
Снег обметают с крыльца.

Печка натоплена, скатерть расстелена,
В чарку налито вино…

Что ж ты, любимая, смотришь растерянно
В белую тьму за окно?
Ночью недужною, вьюжною, волчьею,
Над безымянной рекой,
Смерть я не раз уже видел воочию,
Даже касался рукой.

Но не печалься об этом, красавица,
Стихнет метель за стеной!

Пусть ее беды тебя не касаются,
Дом обходя стороной.

Я не такой уж больной и беспомощный,
Вырвусь из цепкого льда,

И объявлюсь на пороге до полночи…
Или уже никогда.
http://www.stihi.ru/2010/12/10/7525
—————

Руският поет, писател и журналист Игор Царьов (Игорь Вадимович Могила, псевдоним Игорь Царёв) е роден на 11 ноември 1955 г. в с. Погранично в Далечния изток, на границата с Китай. Завършва Ленинградския електротехнически институт (1980 г.). Работи като инженер-конструктор, а след това като журналист във в. „Московский комсомолец” и в. „Труд-7” и като зам.-главен редактор на в. „Российская газета – Неделя”. Публикува поезия, проза и публицистика в списания и алманаси като „Сетевая поэзия”, „Поэзия”, „Чайка”, „Воскресенье”, „Заблудившийся трамвай”, „Ковчег”, „Каштановый дом”, „Окна”, „АКМЕ”, „Лит-э-лит”, „Новый берег”, „Дальний Восток”, „Сибирские Огни” и мн. др. Автор е на стихосбирките „Море камни не считает” (2002 г.), „Соль мажор” (2011 г.) и „Переводы с языков пламени” (2013 г.), както и на над 10 книги с научно-популярна тематика. Член е на Съюза на журналистите на Москва и на Съюза на писателите на Русия. Носител е на много национални и международни литературни награди. Умира на 4 април 2013 г. в Москва.


Добавить комментарий