Нощта, разнежено лилава,
ме превръща във влюбено момиче,
вмъквайки се във душата ми.
А на мен ми е приказно- красиво
по глухарчените й пътечки
до…Нощта, разнежено лилава,
ме превръща във влюбено момиче,
вмъквайки се във душата ми.
А на мен ми е приказно- красиво
по глухарчените й пътечки
до сутринта по нея да се губя.
Да усещам ласката на вятъра,
сякаш гальовен мъж с пръсти
в косите ми уханни все се губи.
Да бъда нечия в нощ по Еньовден,
докато влюбен в мен на ранина
по росица с страст ме нацелува.
Да ме нарече радост да му бъда
и в очите му с слънце да изгрявам.
Да го топли обичта ми.
И в душа да не му е пусто.
Празнотата в мен и него
изплашена по тъмно да избяга.
В такава лилава нощ,
разпуснала по мен косите,
подбирам думи- топли, лековити,
като билките красиви.
Забравям как мълча сама.
Забравям болката отляво.
След полунощ е време
за влюбени светулки.
