„ИСПЫТАНИЕ ЛАСКОЙ”
Анна Александровна Баркова (1901-1976 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Анна Александровна Баркова (1901-1976 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗПИТАНИЕ С ЛАСКА
Твърде гъвкава аз родих се.
Жарко жареха ме лъчите.
Пантера не съм, грешите,
тигрица съм – рижи очите ми.
Така ме наричат – тигрица,
лицемерка съм укротена.
О, тъй сладко е – разяриш се
и поглед помръква смирено!
Този край изстива зиме,
храната е с вкус блудкав.
Изоставено в пустинята
е леговището смутно.
В грубостта си простодушна
бях послушната дивачка,
бяха нощите задушни,
а виденията зрачни.
Край пустинята се свивах
в срам от моята измяна
и замествах горделивост
с плен спокоен в сладост странна.
О, докосвайки звяра игриво,
ти ми каза весело: „Здрасти!”
И обля сърцето ми тигрово
с нежност и лукавство.
Всяка ласка отрова оставя
сред пустинната жар за звяра.
Укротителю, дай ми право
на мъничко ярост.
Ударения
ИЗПИТАНИЕ С ЛАСКА
Твъ́рде гъ́вкава а́з роди́х се.
Жа́рко жа́реха ме лъчи́те.
Панте́ра не съ́м, греши́те,
тигри́ца съм – ри́жи очи́те ми.
Така́ ме нари́чат – тигри́ца,
лицеме́рка съм укроте́на.
О, тъй сла́дко е – разяри́ш се
и по́глед помръ́ква смире́но!
То́зи кра́й изсти́ва зи́ме,
храна́та е с вкус блу́дкав.
Изоста́вено в пусти́нята
е лего́виштето сму́тно.
В грубостта́ си простоду́шна
бях послу́шната дива́чка,
бя́ха но́штите заду́шни,
а виде́нията зра́чни.
Край пусти́нята се сви́вах
в сра́м от мо́ята измя́на
и заме́ствах гордели́вост
с пле́н споко́ен в сла́дост стра́нна.
О́, доко́свайки звя́ра игри́во,
ти ми ка́за ве́село: „Здра́сти!”
И обля́ сърце́то ми ти́грово
с не́жност и лука́вство.
Вся́ка ла́ска отро́ва оста́вя
сред пусти́нната жа́р за звя́ра.
Укроти́телю, да́й ми пра́во
на мъ́ничко я́рост.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Баркова
ИСПЫТАНИЕ ЛАСКОЙ
Я родилась слишком гибкой.
Глаза мои солнцем выжжены.
Пантерой назвать – ошибка;
Но тигрицы – с глазами рыжими.
Так, имя мое – тигрица,
Укрощенная лицемерка.
О, как сладко разъяриться
И золотом глаз померкнуть!
Этот край зимой так стынет,
И вкус у пищи пресный.
Покинуто там, в пустыне,
Логово неизвестное.
В грубости простодушной
Цвела голова дикарки,
Только ночи были душны,
И виденьями ярки.
И, крадучись, из пустыни
Я скрылась, стыдясь измены,
И познала моя гордыня
Сладость странного плена.
Прикоснувшись к шерсти звериной,
Ты сказала весело: „Здравствуй!”
И скользнуло сердце тигриное
В нежность и в лукавство.
Испытание лаской – отрава
Для зверя пустынного жара.
Укротитель, дай мне право
На маленькую ярость.
1924 г.
—————
Руската поетеса, писателка, есеист и драматург Ана Баркова (Анна Александровна Баркова) е родена на 16/29 юли 1901 г. в гр. Иваново-Вознесенск, Владимирска губерния. Завършва гимназия в родния си град (1919 г.). Първите й поетични публикации са от 1918 г., когато сътрудничи на в. „Рабочий край”. През 1922 г. е секретар на А. Луначарски, през следващите години работи в различни вестници и издателства, най-дълго във в. „Правда” (1924-1929 г.). Публикува в списания и сборници като „Красная новь”, „Новый мир”, „Красная нива”, „Печать и революция”, „Русская поэзия XX века. Антология русской лирики” и др. Осъждана е няколко пъти с политически обвинения за антисъветска агитация и е репресирана в продължение на 30 години, от които 23 години прекарва в лагерите на ГУЛАГ в Карлаг, Воркута, Инту, Абез, Мордовия и др. в периодите 1934-1939 г., 1947-1956 г. и 1957-1965 г. През 1965 г. е реабилитирана. Стиховете й през тези години могат да бъдат срещнати само в някои от лагерните издания и в лагерните архиви. Авторка е на стихосбирката „Женщина” (1922 г.) и на пиесата „Настасья Костер” (1923 г.). Нейна поезия, проза и публицистика започва да се издава едва след 1990 г., най-пълно издание с нейни творби е книгата „Вечно не та” (2002 г.). Голяма част от литературното й наследство още не е публикувана, а много от творбите й са изгубени. Умира на 29 април 1976 г. в Москва.
